сряда, 3 септември 2014 г.

Обичам Икеа!

Обичам, обичам Икеа! Може би звучи малко налудничево, но всички очи виждат различно. За мен това, което Икеа предлага е красота, по начина, по който аз я разбирам.
С обзавеждането на новия ни апартамент, за което може би ще отделя един пост, се сблъсках с доста въпроси при избора на мебели и неизменното обикаляне по вериги магазини, където всичко е просто еднакво. Не харесвам стила, който се предлага. Лично аз обичам дома да е пълен с уют, топлина и приятна атмосфера. Затова и повечето неща, които избрахме бяха от Икеа.

Действително, някои от стоките, предлагани в България са на неадекватно високи цени, но като съотношение цена-качество за повечето продукти, смятам, че всичко е много добре балансирано и определено си заслужава.


Ние, както казах, се обзаведохме с доста неща, които смятам, че ако бяхме взели от другаде, биха ни излязли в пъти повече. Има още доста за довършване, но резултата, поне за мен е ок :)

Най-важното, което получавам аз като потребител е вдъхновение! А за мен то е безценно. Така че, продължавам да посещавам, очаквам скоро собствената ми снимка, закачена почетно някъде из магазина, за най-много генерирани посещения, но това е. Няма да се спра.
Пожелавам и на вас вдъхновение и идеи!

петък, 29 август 2014 г.

Всеки, който казва, че има само един живот явно не знае как да чете книги.



Обичам да чета. С книгата човек се пренася в един паралелен, вълшебен и различен свят. Четях доста, до момента когато живота ми влезе в коловоз, университет, задължения, изпити, дипломиране, работа... и някак си неусетно един ден се замислих от кога не съм чела книга. Не че не чета, но никога не довършвах докрай. Имам купища книги, които търпеливо ме чакат да си спомня за тях.

Казах си, че така не може да продължава и съвсем по ученически си взех най-красивия тевтер и прилежно започнах да си записвам прочетените заглавия (звучи толкова смешно, че чак аз си се чудя на идеята). После приятелка ме открехна за една страхотно приложение за телефона- Goodreads, което дава възможност за добавяне на приятели от контактите ми, за маркиране на книга като прочетена, такава, която чета в момента или такава, която бих искала да маркирам за четене по-късно. Велико! Поставила съм си собствена цел за минимум 12 книги, прочетени до края на годината (започнах през май). Равносметката засега е 7 и 1 в период. И тъй като следвам максимата "Къща без книги е като стая без прозорци" на Хайнрих Ман, определено домът ми може да се похвали с много "прозорци". Пожелавам си време и спокойствие да прочета всичко, за което мечтая. Пожелавам и на вас!  И за да завърша красиво:

**Няма по-евтино развлечение и по-продължително удоволствие от четенето. Мишел дьо Монтен, френски писател и философ**

неделя, 3 август 2014 г.

Кученце- малко, подкачащо щастие!

Като собственици на котка със...нека кажем странен нрав, вече имахме опит с животините и нямахме никакво намерение да увеличаваме зоо популацията в чисто новия ни апартамент. Но случайно видях пост за Топчица, впоследствие прекръстена на Миша в страницата на "Вземи ме вкъщи" във Фейсбук... и се влюбих!!!Малката бонбонка беше захвърлена до кофа за боклук, на 1 месец, 600 грама, умираща преохладена, дехидратирана, прекарала повече от 24 часа в студена нощ и поройни дъждове... Прекрасни хора са я открили..и от там е започнала борбата и за живот. И то каква борба!  Водят я до клиника МЕЙ, където се установява, че малката  е с температура 33 градуса !!!, сложили  са й противошокова инжекция и право към ЦВК, тъй като Топчица била във видимо много лошо състояние. След оказана спешна помощ от д-р Бучков и със съдействието на д-р Калоян Войчев, се установило, че малката има коронавироза, обезводнена е и с глисти. Слава Богу, теста за гана и панлевкопения е отрицателен, и това и давало шанс да живее. След стабилизиране и изписване от клиниката, малката изпада в състояние като че ли постоянно сънувала и не била адекватна..Оказва се, че тя отново е с ниска температура - 34 градуса, обезводнена, анемична, и с много много паразити.

Умишлено не публикувам ужасните снимки на мъничето със системи в лапичките...мъничко и борещо се за живота. Иска ми се тук акцента да е върху прекрасните хора, които направиха всичко за нея. Няма думи, които да са достатъчни да опишат извършената добрина. В днешния суров свят подобна чувствителност към едно малко, беззащитно бебе е рядкост, за съжаление. Но именно по отношението и отговорността ни към по-слабите и беззащитни, може да се съди за нас като личности. За това благодаря! На всички, които са били до Миша в най-тежките моменти. За щастието, което ни подариха!
 
Имахме колебания дали да я вземем- котето ни е персийче с буен нрав, изживяващо се като хищен звяр.
 
 
 
 Опасенията ми бяха как ще се разберат, дали няма да я нарани и изобщо ще можем ли да се грижим за две животини! Истината е, че  не е лесно, особено в началото, когато Миша извършва всичките си физиологични нужди точно където и падне, чистенето е не ежедневно, а направо ежечасно, но емоциите, които ни дава са несравними! Радостта, когато се прибираме в къщи след тежък работен ден е просто неописуема! Това малко, крехко същество пред очите ни расте, има апетит, и малко по малко изгражда отношения с котето, което очевидно разбира бебешкия му нрав. Сега са...почти приятели, които спят едно до друго и се хапят за опашките. Мишката, мака и няколко пъти по-малка, е доста смела, гони котето и го лае! :))
Малката лисица сега е добре, напълняла, обезпаразитена външно и вътрешно и вече със сложена първа ваксинка. Игрива, подскачаща и много социална. Радвам се, че се решихме да я вземем. В този живот хората все повече наблягат на комфорта и удобството си, за сметка на емоциите. Но всички прекрасни неща се случват извън зоната на комфорта.
Напомням си го всеки път, докато бърша физиологични отпадъци! :)))
 
 

остров Лефкада...късче от рая..



Отдавна Лефкада е в списъка ми с места, които да посетя. Мечтата ми се сбъдна това лято. Като определящ фактор, който ме убеди, беше факта, че не е необходимо да се ползва ферибор. Минава се по малко, подвижно мостче. Че е далеч..далеч е, спор няма. При нормално каране и спазване на всички ограничения от София е около 9-10ч. път с кола. Но...определено си струва.

Представите на мен и много хора за почивка са коренно различни- нормално. Разни хора, разни идеали, но това, което лично аз търся е красотата на природата- на първо място, малко по-дива екзотика ( не ме привличат лъскави хотели, маси с храна и басейн, до който да лежа). Йонийско море прдлага всичко това. Всичко по гръцките острови ми харесва. Климата, природата, малките плажчета, които освен стандартните известни плажове от картичките успяват да ме изненадат, хубавите таверни, студеното бяло вино, морето...

В Лефкада избрахме Василики- най-населеното селце с най-много нощен живот ( разбира се, нищо общо с нощния живот в Слънчев бряг).
Лефкада е истински рай за уинд и кайт сърфистите. Във Василики се намира заливът на сърфистите- световено известо място за каране на сърф, поради специфичния вятър, който се появява. Интересното е, че няма вълни. Има училища за сърф и доста хора, които падат и стават...и така цял ден.:) Избрах хотел от booking.com. Като цяло- безпроблемно, има оценка за местата, така че лесно се добива представа. Нашият хотел се казваше Ponti Beach Hotel, като Ponti е месността след плажа Василики, те са свързани, така че няма да е проблем намирането. Не беше лукс, но ежедневно стаите са почистваха, бяха с гледка към морето, собствениците са двама млади сладури- семейство, с малко детенце и второ на път (може вече да се е появило). Бяха страшно мили, отзивчиви и честно казано, за центата, която платихме нямам никакви забележки.
 
 

Посетихме някои от най-красивите плажове на острова, като обиколката ни стартира с Порто Катцики, определено най-полулярен и посещаван.

Водата е тюркозена! Прекрасна, млечно синя. Има паркинг до плажа- платен( по-близо) и безплатен с малко повече ходене. До плажа, както до повечето такива плажове на Лефкада се слиза по доста стъпала, но гледката е спираща дъха!

Егремни- друг прекрасен плаж с много дълга ивица, пясък, невероятно синя вода.. Синьото тук има други измерение на синьо..Тук обаче слизането си е доста...., но което е по-важно-качването е доста! След цял ден плаж 300+ стъпала си е тегава работа. И тук е ключовия момент с паркирането. Колкото по-близо, толкова по-добре. Има и безплатни места за паркиране, но на връщане ще се озорите доста повече.

 
Определено моя лаж фаворит обаче е Агиофили. Малко плажче с кристална вода, до което се стига с корабче (разбрах, че имало и път по суша, но някак си веселото име "водно такси", представлявашо лодка, тръгваща на всеки час от пристанището във Василики повече ми допадна). Плажът е просто райсно място, като единствен минус може да се отчете, че идва един момент, в който става доста пренаселено. Но има зеленина, малък бар, кристална вода, скалички и всички предпославки за цял ден на плажа.
 
На всеки час се появява водното такси да обере уморените туристи.

Имахме възможност и да отидем на целодневен круиз около най-красивите околни места- островите на Онанис, със спиране за плаж на любимия плаж на Джаки Кенеди, посещение на Кефалоня...прекрасно и много магическо място, определено ми влиза в списъка за    следващо пътуване!!

 
Посетихме и Итака- предпоследният по площ остров от Йонийските острови, който е разположен на юг от Лефкаса и на североизток от Кефалоня. Също живописно местенце, но ми се стори доста..ненаселено. Въпреки, че успяхме да видим малка част от него.
 
За поеден път се убедих, че да, круизите, които обикновено се предлагат по островите са нещо прекрасно, определено си струват цената, но целодневните ми идват малко в повечко. Обожавам морето, водата и т.н, но да се лашкам цял ден на кораб...ми идва нанагорно. Пиша го и малко за себе си, да го взема под внимание при бъдещи пътешествия. Определено всичко, което видяхме беше прекрасно. На острова предлагар круизи от различни места, ние купихме нашия от някакво момче, което го предлагаше направо на плажа на Порто Катцики, резервирахме за следващия ден, беше мисля 20 евро на човек, като имаше опция ако не се явим да го ползваме на следващия ден. Кораба тръгваше от пристанището в Нидри. Нидри-по мое мнение е по-населено място от Василики, въпреки всички писания по форуми и туристически наръчници. Има страшо много прекрасни ресторантчета по крайбрежната алея, с гледка към морето. Хубавото на Гърция е, че почти във всички случаи храната е прекрасна. Аз като фен на морските неща определено си хапнах доволно. Ресторантчетата са кокетни, радващи окото, а цените са навсякаде в общи линии почти едни и същи.
Kато цяло видяхме доста неща, но доста и не успяхме да видим. Разстоянията, макар и малки, се пътуват доста време поради спецификата на пътищата. Лефкада е остров, и като всеки остров е камениста, пътищата са тесни, със завои, което увеличава времето за пътуване. Препоръчвам преди посещение добре да се запознаете с местата, които представляват интерес за вас и  да се снабдите на място с карта. Като цяло наемът на скутери или моторчета тук беше по-проблемен от Закинтос, повечето бяха заети, а и прословутата гръцка "работност" малко ни попречи..ходихме да търсим, накрая бяхме склонили и на колелета, но не ни се усмихна щастието.
Обикновено на повечето плажове не се плаща. Ако ползвате шезлонги и/или чадър е достатъчно да консимирате нещо от заведението, към което принадлежат. Излишно е да споменавам, че тоалетна и всички подобни "екстри", които липсват при нас тук не са проблем.
 
Синтезиран, Лефкада е прекрасно място, живописно и красиво. Тази красота е наложително да се консумира в някое от крайбрежните таверни на бутилка изстудено местно вино за уталожване на страстите и за асимилиране на всичко наоколо.